В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне,
подобаващо на чудак безподобен,
достойно за своя правда да умре,
макар че в страстното, бушуващо море,
истината му не пасваше добре,
а и бронята му дразнещо дрънчеше.
Тръгнал вече бе и, напук, вървеше…
Уверен, наближи блатата, не видя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация