re4o (Стефан Николов)
19 144
28 апр. 2010 г., 14:25

Някъде в мене си... 

  Поэзия » Философская
1193 0 2

Душевните потайности,
някъде в мене си...
Безкраен лабиринт
от разноцветни стаи,
... тихо стаяващи
чудни измислици...
А паяче преплита
несбъднати реалности...
Най-тайното на древен,
неизровен още замък...
Приказка някаква,
за вятър и пламъци.
Няма врати
и течение става...
Къде ли е изходът,
входът е ясен...
Криви огледала
по коридорите зяпат.
Често се спирам,
параболично различен.
Ето пак съм тук,
на същото място...
Безкрайно лутане,
смях...
сълзи...
И неугасимо обичане...
...
Надпис върху скала,
в основите на замък
и малка пясъчна сълза,
вечно търсеща пламък...

© Стефан Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??