re4o (Стефан Николов)
19 144
28.04.2010 г., 14:25 ч.

Някъде в мене си... 

  Поезия » Философска
1223 0 2

Душевните потайности,
някъде в мене си...
Безкраен лабиринт
от разноцветни стаи,
... тихо стаяващи
чудни измислици...
А паяче преплита
несбъднати реалности...
Най-тайното на древен,
неизровен още замък...
Приказка някаква,
за вятър и пламъци.
Няма врати
и течение става...
Къде ли е изходът,
входът е ясен...
Криви огледала
по коридорите зяпат.
Често се спирам,
параболично различен.
Ето пак съм тук,
на същото място...
Безкрайно лутане,
смях...
сълзи...
И неугасимо обичане...
...
Надпис върху скала,
в основите на замък
и малка пясъчна сълза,
вечно търсеща пламък...

© Стефан Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??