6 мар. 2014 г., 17:40

Някъде в моите очи 

  Поэзия
455 0 1

Не стъпвам по земята,
дете съм на ефира,
кръщелница на Луната,
невъзможна за намиране.

 

Живея из хоризонти,
преливам се в зората,
понякога събирам отломки,
понякога рисувам по водата.

 

И ако не ти изглеждам тъй магична,
друг образ за съня си намери.
Аз търся този, който в душата ми наднича
и вижда безкрая, някъде в моите очи.

 

 

06.03.2014 г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен конеещ финал!

    Хареса ми, поздрав, Събина!
Предложения
: ??:??