Някъде в моите очи

6 mar 2014, 17:40

Poesía

456 0 1

Не стъпвам по земята,
дете съм на ефира,
кръщелница на Луната,
невъзможна за намиране.

Живея из хоризонти,
преливам се в зората,
понякога събирам отломки,
понякога рисувам по водата.

И ако не ти изглеждам тъй магична,
друг образ за съня си намери.
Аз търся този, който в душата ми наднича
и вижда безкрая, някъде в моите очи.

06.03.2014 г.
гр. Сопот

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.