НЯМА НИ
В леглото семена от студ садиш.
Навън изгони топлината, като куче.
Любовта размахваш като афиш.
Кутията на Пандора ти отключи.
Плъзнаха змиите на раздора.
Греховете се замерват с камъни.
За мир подаваме ръце в умора.
Крещи в ъгъла щурец.
“Няма ни”!
© Мимо Николов Все права защищены