Седя отново сам на скалите
И гледам плувнал в пот
Поглеждат нагоре очите
И виждат теб в небесния свод
Но защо се потя, а покрай мен студено е
Защо в мъгла се облива лицето ми
Дали имам отговор или направо видение
Че искам теб във сърцето си
Защото то е някак празно
Самотно бих казал дори
И седи и то на скалите нещастно
Защо ли ?
Защото те няма до мене нали
Няма те и е тъжно морето
Няма те и луната се скри
Няма те и няма нищо което
Само с поглед да стопли ръцете ми.
© Атанас Дизов Все права защищены