Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
26 мая 2010 г., 13:27

Нямам дарове 

  Поэзия » Любовная
740 0 4

Прекърших се, признавам - май съм слаба...

Прозорците в душата ми със трясък

са пръснати на хиляди парчета.

Не беше лесно - лесно не се давам,

но ти не спря за миг... Да се съвзема.

Разплиска ме като море бездушно,

начупих мачтите на кораби невинни

в стремежа си да те прегърна...

И утре с първите лъчи, когато съмне,

брегът ще е затрупан от молитви.

Не плаках много. Имах други нужди -

опитвах се сред болките да дишам,

тъй както дишах досега - безумно...

Но въздух няма под небето твое,

а любовта е нещо архаично.

Прекърших се, но не защото ти си силен -

в очите ти видях искри на Дявола,

протягащ мръсните ръце... За да ме има.

Душата ми е чиста за Нечистия,

аз нямам дарове за Ада.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??