Прекърших се, признавам - май съм слаба...
Прозорците в душата ми със трясък
са пръснати на хиляди парчета.
Не беше лесно - лесно не се давам,
но ти не спря за миг... Да се съвзема.
Разплиска ме като море бездушно,
начупих мачтите на кораби невинни
в стремежа си да те прегърна...
И утре с първите лъчи, когато съмне,
брегът ще е затрупан от молитви.
Не плаках много. Имах други нужди -
опитвах се сред болките да дишам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация