Когато тялото ти стяга... когато крясъкът ти се струва твърде тих и очите - твърде сухи...
Подай ми мастилото, ще пиша...
Няма да изпусна музата си.
Усещам я как едва диша
и иска лампата да угаси.
Няма да я пусна този път.
В бяло е облечена, макар че
стотици пъти остава без плът.
Ще заложим в играта на зарче.
Ако се падне пет, печелиш ти
и ще си легна тихо и кротко.
Но моят ход, да знаеш, е три ...