Нямам нужда от господар
Пораснах, колкото сто прашинки прах.
Когато слънцето тихо покълваше.
В началото имах човешкия страх
да останеш сам със себе си и дълго
говорих, но от това спрях да чувам.
Любовта ли е изгубената земя?
Намеря ли я, ще стане ли чудо?
Надеждата се съгласи и зажумя.
Да – и в грешните стъпки търсих, но Бог
ми е свидетел, че вървях само натам.
В градината на Ева влязох боса.
Като прислужницата на изгубен храм.
Намерих най-малката моя слабост.
Ти ли я превръщаш в добро?! Благодаря!
Замръкналите в сърцето благости
са повече, отколкото мога да даря…
… Слънцето пие дъжд на едри кaпки.
Събирам най-жадните му лъчи за цяр.
За любовта, носеща радост и скръб.
Тя е в мен и нямам нужда от господар!
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви за подкрепата!
Дани, предизвикателството беше интересно - благодаря и на теб, защото темата предизвика в мен полезни размисли! -
Благодаря, Таня
-
Гласувам с удоволствие!
Браво! -
Юри, Деа и Марко - радвам се на думите и благодаря!
-
Харесах !
-
Много хубаво! Успех!
-
Успех, Краси! 😊
-
Наде, Вили, Виктория, благодаря ви за думите!
-
Успех!
-
Краси, хареса ми идеята на стиха ти. Когато успееш да превърнеш поне една своя слабост в добро, когато целия си любов, милост и състрадание, тогава си сам на себе си господар! Поздравления и успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
