Нямам време! Покрай мен то мина и отмина.
Достатъчно те чаках, достатъчно изстрадах,
достатъчно копнежи в себе си таих.
Нямам спомени, с които да се утешавам.
Нямам нищо... Само мисли и надежди.
Но те какво са – измислени и избледнели
в един стих и една картина? Може би
са нещо хубаво и истинско, но в мене
другото останало... Къде е?
Пропуснах го, но ето, че съм тук,
още дишам, още чувствам, още те обичам.
Вълшебство някакво получи ли се тук? ...