Нямам време! Покрай мен то мина и отмина.

Достатъчно те чаках, достатъчно изстрадах,

достатъчно копнежи в себе си таих.

Нямам спомени, с които да се утешавам.

Нямам нищо... Само мисли и надежди.

Но те какво са – измислени и избледнели

в един стих и една картина? Може би

са нещо хубаво и истинско, но в мене

другото останало... Къде е?

Пропуснах го, но ето, че съм тук,

още дишам, още чувствам, още те обичам.

Вълшебство някакво получи ли се тук?

От думите ми ти да си създадена.

Или не си ти магия никаква,

бе момиче, сега жена си.

И вълшебството в думите ми не е,

нито пък магьосникът съм аз.

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg