Вил (Виолета Зашева)
33 933
21 мар. 2009 г., 12:54

Нямаш спомени 

  Поэзия
930 0 8

В овъглените пространства

на душата ми

хвърляш сянка.

Стенеш и кървиш.

Нямаш спомени.

От дълго странстване.

Ти си навик.

Дълго ще мълчиш.

Молиш вятъра.

Напразно се обричаш.

Чакаш спомена,

но не възкръсва той.

Искаш истина

и тихо в мен се вричаш,

искаш прошка,

искаш и покой.

Ти си корен

на дърво отрязано,

ти си лъч

в най-облачния ден,

ти си миг

във спомените смазани,

ти си тук,

но си далеч от мен.

 

 

 

 

© Виолета Зашева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??