Вил (Виолета Зашева)
33 933
21.03.2009 г., 12:54 ч.

Нямаш спомени 

  Поезия
906 0 8

В овъглените пространства

на душата ми

хвърляш сянка.

Стенеш и кървиш.

Нямаш спомени.

От дълго странстване.

Ти си навик.

Дълго ще мълчиш.

Молиш вятъра.

Напразно се обричаш.

Чакаш спомена,

но не възкръсва той.

Искаш истина

и тихо в мен се вричаш,

искаш прошка,

искаш и покой.

Ти си корен

на дърво отрязано,

ти си лъч

в най-облачния ден,

ти си миг

във спомените смазани,

ти си тук,

но си далеч от мен.

 

 

 

 

© Виолета Зашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??