О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...
И чудото, родено в мен
от силната ми вяра в чудеса,
живее още във ранената душа,
но губя го от ден на ден
и падам...
Сивее красотата в мен,
мечтите ми попадат в плен
на ежедневната лъжа,
без светъл ден,
като каторжница,
осъдена на дребните неща
душата ми старее...
О, дух на любовта! Потаен!
Разяждаш клетките като киселина,
какво, превърна вярата
в развалина?
Една искра остана
като Феникс
да лумне плахо
върху пепелта...
© Юлия Шопова Все права защищены