26 сент. 2017 г., 20:14

Обагрено 

  Поэзия
339 0 2
Каква шарения, колко багри!
Как есента събира всичко –
жълточервените листа опалени
по още зеленеещите тревички,
тъмните борове, укротили лятото,
облечени за зимата с иглички,
а под тях, почти угаснали,
цветенца пролет, изостанали самички...
Така унесен аз си мисля,
щом гората слива меко
пролет, зима, есен, лято,
как те сменят се в човека? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??