Каква шарения, колко багри!
Как есента събира всичко –
жълточервените листа опалени
по още зеленеещите тревички,
тъмните борове, укротили лятото,
облечени за зимата с иглички,
а под тях, почти угаснали,
цветенца пролет, изостанали самички...
Така унесен аз си мисля,
щом гората слива меко
пролет, зима, есен, лято,
как те сменят се в човека? ...