8 янв. 2008 г., 08:28
Обещания безкрайни,
неизпълними до едно.
Наказания тъй трайни,
и виновна съм, не знам защо?
А ти обеща.
Помниш ли? Да не ме оставяш.
И мен прокълна:
да те гледам, как ме забравяш.
И твоята душа
как далеч отива.
Сърцето не успя
да последва твойта диря... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация