Обеща ми...

8.01.2008 г., 8:28 ч.

Поезия

994 0 0

Обещания безкрайни,
неизпълними до едно.
Наказания тъй трайни,
и виновна съм, не знам защо?
А ти обеща.
Помниш ли? Да не ме оставяш.
И мен прокълна:
да те гледам, как ме забравяш.
И твоята душа
как далеч отива.
Сърцето не успя
да последва твойта диря... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

През тръни към звездите
Монолог на една тъща

За зетя ли?...Бе малко смотан пада - култура липсва му, фасон, финес... Но Мимето без него пък ще ст...
Тодоре!

Какво си мислиш, Тодоре, кажи, понесъл подарената ти риза - че покори моминските очи и зарад тебе на...
Железен!!!

Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......

Още произведения »