16 окт. 2018 г., 09:31
Обещаното
Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне…
Да залезе… И да съмне…
Капят минутите, счупи се тишината,
и потече по пода, и отключи вратата…
Никой не влезе, сякаш не дадено
обещаното се изниза… Без да е обещано.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря Ви!
-
Много ми хареса!
-
Образно и красиво - общото тъмно, капещите минути, счупената тишина, стичаща се по пода и изнизаното обещано без да е обещано... Разкош! Браво, Лина!
-
Хареса ми...
Професионално изкривяване. Във втората строфа няма ли да е по-звучно своЙта? Само се питам, не му разбирам на поезието... -
"Никой не влезе," останах без думи!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
тръгнало-седнало.
Тихо сговорено
сляпо - прогледнало...
Чудесия си Златокоске! Аплодирам!