16.10.2018 г., 9:31 ч.
Обещаното
Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне…
Да залезе… И да съмне…
Капят минутите, счупи се тишината,
и потече по пода, и отключи вратата…
Никой не влезе, сякаш не дадено
обещаното се изниза… Без да е обещано.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви!
-
Много ми хареса!
-
Образно и красиво - общото тъмно, капещите минути, счупената тишина, стичаща се по пода и изнизаното обещано без да е обещано... Разкош! Браво, Лина!
-
Хареса ми...
Професионално изкривяване. Във втората строфа няма ли да е по-звучно своЙта? Само се питам, не му разбирам на поезието... -
"Никой не влезе," останах без думи!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
тръгнало-седнало.
Тихо сговорено
сляпо - прогледнало...
Чудесия си Златокоске! Аплодирам!