23 янв. 2008 г., 09:50
Обгърнат спомен
С един замах превърнах те в магия.
С една усмивка във ръце простенах.
Дойде за малко, но във вечност се превърна
и себе си във мене преобърна.
Живях на сън.
На живо те сънувах.
До тебе бях и в порив мига ни нарисувах.
От черно-бяла обич,
в цвят страстта завинаги простена.
Не си отивай!
Остани до мен!
И нека съм със спомен надарена!
© Таня Кирилова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"себе си във мене преобърна"-не ми харесва само това изречение, не знам защо
Не се сърди,но просто не ми е на място, за мене де
Поздравчета, останалото е супер
-
Много хубав стих!!!
Браво!!! -
Дойде за малко, но във вечност се превърна
и себе си във мене преобърна.
Така е един миг, преобразява живота ни...Великолепен стих! -
Вечни ще са тези спомени,пресъздадени в този хубав стих!
-
Чудесно пишеш!Браво!
-
...с един замах превърнах те в магия...
красиво написано! с обич, Таня. -
"Дойде за малко, но във вечност се превърна"
Поздравления!!! -
Много хубав стих!
-
Аплодисменти, Таня!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубав стих и прегръдка от мен!