Jan 23, 2008, 9:50 AM

Обгърнат спомен 

  Poetry » Love
606 0 10
С един замах превърнах те в магия.
С една усмивка във ръце простенах.
Дойде за малко, но във вечност се превърна
и себе си във мене преобърна.
Живях на сън.
На живо те сънувах.
До тебе бях и в порив мига ни нарисувах.
От черно-бяла обич,
в цвят страстта завинаги простена.
Не си отивай!
Остани до мен!
И нека съм със спомен надарена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Random works
: ??:??