14 янв. 2022 г., 11:39

Обич, от нема̀й-къдѐ 

  Поэзия » Другая
420 4 7
Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове,
сняг сълзлив небето рони.
Зима ледни пак кове,
в нашите души пирони.
Таралежови бодли,
раснат, а снегът покрива,
болката ни, но нали,
под леда кълни коприва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво, ...
  534 
Предложения
: ??:??