Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове,
сняг сълзлив небето рони.
Зима ледни пак кове,
в нашите души пирони.
Таралежови бодли,
раснат, а снегът покрива,
болката ни, но нали,
под леда кълни коприва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация