28 янв. 2008 г., 09:47

Обичам те 

  Поэзия
880 0 12
Всеки ден се чудя що да сторя,
що да кажа, ако днеска аз те срещна.
Със спокоен глас ли трябва да говоря?
Ще трябва ли да подарявам нещо?
Затуй мълча - не знам какво да правя.
Не искам някак аз да те обидя.
Насити се на мен и ме остави.
Може би не искаш да ме виждаш.
И дори случайно някак да те зърна,
какво очакваш аз да те попитам?
Нищо пак при мен не ще те върне -
любов към мен пак няма да изпиташ.
Няма да те питам нищо. Толкова.
Ще се усмихна кротко. Отдалече.
Колкото и да ме трови болката -
зная - няма смисъл вече.
И няма да извиквам аз отново думите -
ония дългите, изтънчените, сложните.
Като на плачеща цигулка струните -
от мене пак струи тревожното.
... И няма нужда друго да изричам -
освен "Обичам те" - прошепвам ти го скромно.
Искрено. Болезнено. Обичам те.
След време само туй ще помниш...

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??