Всеки ден се чудя що да сторя, що да кажа, ако днеска аз те срещна. Със спокоен глас ли трябва да говоря? Ще трябва ли да подарявам нещо? Затуй мълча - не знам какво да правя. Не искам някак аз да те обидя. Насити се на мен и ме остави. Може би не искаш да ме виждаш. И дори случайно някак да те зърна, какво очакваш аз да те попитам? Нищо пак при мен не ще те върне - любов към мен пак няма да изпиташ. Няма да те питам нищо. Толкова. Ще се усмихна кротко. Отдалече. Колкото и да ме трови болката - зная - няма смисъл вече. И няма да извиквам аз отново думите - ония дългите, изтънчените, сложните. Като на плачеща цигулка струните - от мене пак струи тревожното. ... И няма нужда друго да изричам - освен "Обичам те" - прошепвам ти го скромно. Искрено. Болезнено. Обичам те. След време само туй ще помниш...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.