16 окт. 2010 г., 21:51
Пиша този стих за тебе, мамо.
Благодаря, че имам твоето рамо.
Благодаря за всеки път, когато си до мене.
Благодаря за отделеното време.
Ти винаги, мамо, ме подкрепяше
и да ми вярваш не спираше.
Ти винаги държиш моята ръка.
Ти си с мен до края на света.
Твоята опора за нищо не заменям,
само ако можех грешките си да променям.
Само ако можех времето назад да върна
и всяка причинена сълза от мен в радост да превърна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация