Пиша този стих за тебе, мамо.
Благодаря, че имам твоето рамо.
Благодаря за всеки път, когато си до мене.
Благодаря за отделеното време.
Ти винаги, мамо, ме подкрепяше
и да ми вярваш не спираше.
Ти винаги държиш моята ръка.
Ти си с мен до края на света.
Твоята опора за нищо не заменям,
само ако можех грешките си да променям.
Само ако можех времето назад да върна
и всяка причинена сълза от мен в радост да превърна.
Съжалявам, мамо, за пътите, в които съм грешала,
за всеки път, когато доверието в теб съм рушала.
Прости ми, тепърва от живота се уча,
но знам, че без теб нямаше да сполуча.
Благодаря за това, че ме обичаш,
за това, че в мене вярваш и се вричаш.
Обичам те, мамо, и благодаря,
ще се погрижа само щастие да ти даря.
© Лилия Всички права запазени