Елиза13 (Мария)
239 841
30 мая 2024 г., 13:55

Обновена 

  Поэзия
325 1 0

И точно там, където болка свива рамене,

в уютното крило и в шепот на листата,

далеч от гласовете на световното море,

сълзите заговарят със прииждащия вятър.

 

И нежния му полъх е кадифено мек обков,

загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.

Не чувствам вече болка, нито студ суров,

миг, в който времето за мен е спряло.

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??