30 may 2024, 13:55
Обновена
И точно там, където болка свива рамене,
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков,
загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.
Не чувствам вече болка, нито студ суров,
миг, в който времето за мен е спряло.
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков,
загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.
Не чувствам вече болка, нито студ суров,
миг, в който времето за мен е спряло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Мария Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
