Не беше толкова трудно да простя,
колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -
как прегръщаше я с топлина,
а настрани остана само ранена моята душа.
Галеше косите ú, както моите преди,
целуваше очите ú,
без да разбереш, че и мен ще ме боли.
Обичай тази, която ти избра,
но направи я щастлива,
а не както мен обрече на самота...