26.04.2008 г., 7:47 ч.

Обречена на самота 

  Поезия » Любовна
791 0 3
Не беше толкова трудно да простя,
колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -
как прегръщаше я с топлина,
а настрани остана само ранена моята душа.
Галеше косите ú, както моите преди,
целуваше очите ú,
без да разбереш, че и мен ще ме боли.
Обичай тази, която ти избра,
но направи я щастлива,
а не както мен обрече на самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??