28 окт. 2009 г., 12:42

Обречено 

  Поэзия
511 0 5

Цикъл "Светулка на дланта"

На търг ли
заложихме себе си
или само
което е вътре?
Някой в тълпата извика
двойна миза.
Безпътица,
в която
очи те прострелват,
а устни
те галят примамливо.
Не!
Няма сляпа неделя.
Всичко е толкова ясно.
Далечно и близко...
И грапаво -
да не се хлъзгат мечтите.
Лай на кучета...
Бясно се хвърлят
в петите ми,
а те са задъхани вече
от много пътеки
и тръни.

Пристъпват като обречени
към залез, след който
няма съмване.

 

 

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Благодаря ви!
    Светлана, стихотворението е сурово. Преди издаване ще претърпи редакция. Ще имам предвид бележките ти.
    Още един път, благодаря!
  • Впечатлена съм. В духа на позитивното поетично обсъждане ми се струва уместно да вметна... не би ли било по-добре в началото вместо заложихме-изложихме? Мнение-мое. Нищо лично.
    И ето тук "Пристъпват като обречени
    към залез, след който
    няма съмване." ми идва в повече "като"

    Радвам се, че попаднах на стиха Ви. Успех!!!
  • Още път има,Хип!
    Още!
  • Хипо, благодаря!
Предложения
: ??:??