Какъв театър, какъв блестящ спектакъл,
колко майсторски играеш свойта роля.
Кажи ми как успяваш само с поглед
тотално да ме подчиниш на свойта воля.
Аматьор, получил ролята на влюбен,
доказваш своя гений и талант.
На сцената ти получаваш всичко -
превръщаш се от непознат в гигант.
Смело срещаш жадния ми поглед,
посвещаваш своята игра на мен
и аз веднага се превръщам в жертва
на чара ти - отрепетирано студен.
И докато завесата не ни е разделила,
аз ще бъда твойто вдъхновение.
Наречи ме пак единствена, любима,
и после си тръгне без обяснение.
© Павлина Ненова Все права защищены