thedac (Димитър Драганов)
873 1129
28 февр. 2021 г., 07:39

Общочовешкият егрегор 

  Поэзия
252 3 4

На нас се падна тежката съдба
в обърканото време да живеем,
което е чудовищна борба,
която на доброто ни се смее.

Греховен ли е днешният ни свят,
нападнат от жестоката корона?
Какви ли времена ни предстоят?
Отново ще скърбят ли милиони?

Готов ли е човекът за това?
Останахме без никакви гаранции,
ограбени свирепо от страха,
заключени в социалните дистанции.

Улучи ни в сърцето тъмнина
и случи се сълзи да ни залеят.
Получихме световна пустота
и в залите дечицата не пеят.

По пътища вилнее самота,
която е робинята на него.
Издига ли безценна светлина
сега общочовешкият егрегор?

Когато се събудим от съня,
надявам се да бъдем по-човечни,
да даваме на беден топлина
и думите да галят по-сърдечно.

Кошмарите си имат свой кошмар.
Човекът е велик и побеждава!
Животът е бездомен цигулар,
но винаги тълпата възхищава!

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
  • Много добра творба! Поздравления!
  • Кошмарите си имат свой кошмар.
    --------
    С този ред ми прикова очите!
    Иначе, целият стих е много добър.
    Поздравявам те.
  • Отново брилянтна творба, уловила пулса на времето! Браво, за кой ли път - браво, Мите! Но ще си позволя да ти дам един съвет, не, защото съм по-добър творец, а защото съм по-голям на години: Дори и когато пишеш на злободневни теми, опитвай се да избягваш максималната конкретика, защото, когато ситуацията отмине, творбата ти, колкото и да е добра, ще се превърне просто в изхабен лист )
Предложения
: ??:??