Литатру (Величка Богданова - Литатру)
76 374
19 февр. 2020 г., 17:48

Обувките и палтото на демокрацията 

  Поэзия » Гражданская
5.0 / 6
1264 3 4
(От книгата ми - "Бурята")
Автор - Величка Николова - Литатру
Вървях по булеварда. Бях обезверена,
а Западният вятър ми дялкаше гърба.
До мен изникна сянка, в дрипи пременена.
Тя носеше в ръката закърпена торба.
Подпираше се тежко на старичка точилка,
захлупила бе шапка - протрита тук и там.
Обувките ѝ бяха пробити от горчилка,
Палтото – извехтяло. "Аз мойто ще ѝ дам!"
Сянката погледна с ирония палтата.
– Благодаря! Не трябва!... Привикнах с тоз` сюртук. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Предложения
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Жената, която не бях
    Жената, която не бях
  • Азазел (Неличка) ***
    Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • stivi797 (Стефан Янев) Прощание 1978
    С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »