Като мъничко хлапе той все се питаше
къде живее Господ и така не разбираше
как Той навсякъде е – и навън, и вътре в него,
и същевременно си има жилище там горе, на небето.
Но ето, че реши веднъж момчето да замине
да дири своя Бог и таз загадка да разкрие,
ала по-напред си купи шоколади и кутийки лимонада,
понеже рече си: „Навярно дълъг път ме чака…”
Каквото рекло - сторило, и с раничка на гръб
детето тръгнало по своя неизвестен път.
Повървяло, що вървяло и след време, уморено,
приседнало на пейка в парка позамислено, смутено. ...