Като мъничко хлапе той все се питаше

къде живее Господ и така не разбираше

как Той навсякъде е – и навън, и вътре в него,

и същевременно си има жилище там горе, на небето.

Но ето, че реши веднъж момчето да замине

да дири своя Бог и таз загадка да разкрие,

ала по-напред си купи шоколади и кутийки лимонада,

понеже рече си: „Навярно дълъг път ме чака…”

Каквото рекло - сторило, и с раничка на гръб

детето тръгнало по своя неизвестен път.

Повървяло, що вървяло и след време, уморено,

приседнало на пейка в парка позамислено, смутено.

„Къде си, Боже, и къде да те открия?” – въздъхнало

и раничката от гърба си после бавно смъкнало.

Но щом повдигнало очи, на пейката до себе си видяло

старица, що го гледала с дълбокия си поглед благо.

Детето се усмихнало и на побелялата старица

подало шоколадче с малката си слабичка ръчица,

а в нейните очи огледало се щастие, облечено в сълза,

каквато скоро не била избликвала в пресъхналата ù душа.

Пленено от усмивката ù, малкото момче решило

да я почерпи с лимонада и вълшебството се подновило –

и пак усмивка, пак сълза и тъй те целия следобед

прекарали си, без един на друг и дума да проронят…

Но ето, че към залез вече слънцето припламнало клоняло,

умора взела да надвива неукрепналото детско тяло…

Изправили се – всеки към дома си трябвало да тръгне,

но сила някаква накарала хлапето в миг да се извърне.

Завтекло се юначето към просълзената съсухрена старица,

прегърнали се силно, а на небосвода грейнала звездица –

осветила тя пътеките им, водещи на всеки към дома,

по-мил и нежен струвал им се в тази ясна нощ града.

Майката посрещнала тревожна чедото си на вратата,

но щом съзряла радостта в очите му, се спряла в изненада:

„Къде ли не те търсих, сине, вече нямам капка сила…”

„Мамо, днес обядвах с Господ... Тя усмивка има несравнима!…”

Завърнала се също старата жена в дома си със сърце,

разтупкано от щастие и живо вдигайки ръце,

на своя син тя рекла: „Господ днес ме посети…

неимоверно млад е и обяда си със мене сподели!…”

                                                 Русе, 27 декември 2009 г.