krafff (Красимира Иванова)
2 1
8 апр. 2010 г., 10:20

Объркана 

  Поэзия » Другая
439 0 1

Какво стана с мен, не разбрах,

в един момент съм добра, в друг съм зла,

първо се смея, а после крещя,

плача, успокоявам се и спя.

Събуждам се сутрин с уморени очи,

какво става с мен, боли.

Минава денят ми с мисли, с тъга,

плача, успокоявам се и после спя.

Пред другите някаква роля играя,

пея и скачам сред тях в една стая.

Заспивам със сълзи в очите,

ах, безкрайни са ни мечтите.

Сънищата нереални

в реалността са доста банални!

 

 

 

© Красимира Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Просто се опитай да бъдеш себе си. Глупаво е да се преструваш и да играеш роля заради другите.
    А относно мечтите - те са спасението от всичко, което те кара да се чувстваш зле. Когато потънеш във вълшебния си свят от мечти нищо друго няма значение. А ако се опиташ и да ги сбъднеш животът ти ще се превърне в утопия...
Предложения
: ??:??