Объркана

8.04.2010 г., 10:20 ч.

Поезия » Друга

435 0 1

Какво стана с мен, не разбрах,

в един момент съм добра, в друг съм зла,

първо се смея, а после крещя,

плача, успокоявам се и спя.

Събуждам се сутрин с уморени очи,

какво става с мен, боли.

Минава денят ми с мисли, с тъга,

плача, успокоявам се и после спя.

Пред другите някаква роля играя,

пея и скачам сред тях в една стая.

Заспивам със сълзи в очите,

ах, безкрайни са ни мечтите.

Сънищата нереални

в реалността са доста банални!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.