Очакване

27 янв. 2005 г., 14:50

Поэзия

947 0 2

Изгрява зората с бледи лъчи и бавно отстъпват мойте сълзи. Поглеждам се плахо с надежда една... Посягам, докосвам... Това е любовта! Мъждиво сияние нежно трепти, отново поникват крехки мечти. Стоя във зората, а времето спря... Дали ти прогледна, дали осъзна?! Посягам страхливо към твойта ръка, дали ще сме заедно - това е съдба. Аз чакам ли, чакам зората да мине, да дойде денят, но не да отмине! На граница тънка аз права стоя... отпред е зората, отзад е тъма. Така се разкъсвам и гледам света, не мога безкрайно... подай ми ръка! Да тръгнем отново, по-силни от всякога, да влезем отново във нашето НЯКОГА!!!