Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.
Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!
Мъждиво сияние нежно трепти,
отново поникват крехки мечти.
Стоя във зората, а времето спря...
Дали ти прогледна, дали осъзна?!
Посягам страхливо към твойта ръка,
дали ще сме заедно - това е съдба.
Аз чакам ли, чакам зората да мине,
да дойде денят, но не да отмине! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse