Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.
Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!
Мъждиво сияние нежно трепти,
отново поникват крехки мечти.
Стоя във зората, а времето спря...
Дали ти прогледна, дали осъзна?!
Посягам страхливо към твойта ръка,
дали ще сме заедно - това е съдба.
Аз чакам ли, чакам зората да мине,
да дойде денят, но не да отмине! ...