30 мая 2011 г., 22:21

Очи за залез 

  Поэзия
956 0 25

Над Витоша слънцето пада,

топли сенки в земята се стапят,

голи, клоните дебнат в засада,

с бодливи усмивки кестени капят.

 

Бавно в здрача Витоша слиза.

Залезът гасне, прегърнат от мрак,

леко се пъха под твоята риза

отънялата есен - нахален хлапак.

 

Идва плахо с последния заник,

с дълга рокля от светлина...

тихо сяда, до своя избраник -

посребрена от есен жена.

 

Красив ли е залезът? Питам...

„Ти си красива. С тия лъчи,

слънцето нощем полита...

цяло влязло във твойте очи!”

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??