Над Витоша слънцето пада,
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.
Бавно в здрача Витоша слиза.
Залезът гасне, прегърнат от мрак,
леко се пъха под твоята риза
отънялата есен - нахален хлапак.
Идва плахо с последния заник,
с дълга рокля от светлина...
тихо сяда, до своя избраник -
посребрена от есен жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse