knqza (Даниел Стоянов)
162 145
24 июл. 2015 г., 00:11

Очите на разума 

  Поэзия
572 0 0

Опитах се да те забравя неведнъж,

но очите на разума те връщат,

подобно като всеки дъжд,

измил стъклата в мойта къща.

 

И отварят се картини от преди.

Картините на време тъй прекрасно.

Бленувам за онези страстни дни,

в които любовта ни бе на първо място.

 

И как ме будеше гласът ти.

Словата, дето тихо ми шептиш,

отекват в мен стотици пъти.

Магия на живота ми си ти.

 

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??