Очите на разума

24 jul 2015, 0:11

Poesía

571 0 0

Опитах се да те забравя неведнъж,

но очите на разума те връщат,

подобно като всеки дъжд,

измил стъклата в мойта къща.

И отварят се картини от преди.

Картините на време тъй прекрасно.

Бленувам за онези страстни дни,

в които любовта ни бе на първо място.

И как ме будеше гласът ти.

Словата, дето тихо ми шептиш,

отекват в мен стотици пъти.

Магия на живота ми си ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.