16 авг. 2007 г., 20:02

Одраскана луна 

  Поэзия
546 0 4
Одраскана луна

когато плача съм,

разсипано

зелено върху миглите -

пастелен тюркоаз,

а мислите...

удавени звезди...

И спомени от прах,

неонова необич

по дланите.

Неясен шепот в пепелта от рози

усилва тишината.

Фалшив акорд от струна

на щурец

са сетивата,

затиснали

велуреното тихо

през голи клони...

Одраскана луна когато съм.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??