16 ago 2007, 20:02

Одраскана луна 

  Poesía
547 0 4
Одраскана луна

когато плача съм,

разсипано

зелено върху миглите -

пастелен тюркоаз,

а мислите...

удавени звезди...

И спомени от прах,

неонова необич

по дланите.

Неясен шепот в пепелта от рози

усилва тишината.

Фалшив акорд от струна

на щурец

са сетивата,

затиснали

велуреното тихо

през голи клони...

Одраскана луна когато съм.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??